Симптоми

Кашлица

Кашлицата действа като вторичен почистващ механизъм и същевременно играе ролята на защитен механизъм за дихателната система, който се изявява когато мукоцилиарният клирънс е нарушен (например при вдишване на цигарен дим) или при наличие на материал с чужд произход в бронхиалната система (инхалиране, хиперсекреция, белодробен оток, засилено натрупване и отлагане на прах или катран в белите дробове).

Кашлечният рефлекс се отключва посредством стимулация на механорецепторите, т.нар. кашлечни рецептори. Кашлечният рефлекс може да бъде стимулиран навсякъде, където са разположени рецепторите за кашлица: навсякъде в горните и долните дихателни пътища, в белодробния паренхим, но също така и в плеврата, перикарда, диафрагмата, хранопровода и стомаха. Трябва да се отбележи, че рецепторите не са разпределени равномерно: с най-голяма гъстота са в ларинкса и около него (фаринкс, трахея, бронхи).

Някои участъци на дихателната система могат да бъдат почистени ефективно чрез кашлицата. Алвеолите, бронхиолите и малките бронхи нямат кашлечни рецептори, които да отключат кашлечен рефлекс. Първоначално секретите се отделят от периферните части посредством мукоцилиарния клирънс и налягането, като се транспортират до средните или големите бронхи. Те са покрити с рецептори за кашлица, които отключват кашлицата.

Кашлицата клинично се разделя на следните видове: продуктивна и суха кашлица, макар че няма рязка граница между тези 2 вида. При продуктивната кашлица се отделя секрет средно около 30 мл (равен на 2 супени лъжици) за 24 часа.

Кашлицата е най-честият и основен симптом на заболяванията на дихателната система, но може да се появи в резултат на други състояния и заболявания.

Бронхит

Бронхитът представлява възпаление на лигавицата на главните въздухоносни пътища на белите дробове (бронхите).

Острият бронхит обикновено серазвива като последица от вирусна инфекция на горните дихателни пътища и продължава 5-10 дни. Първоначално вирусите засягат лигавицата на носа и гърлото и после слизат надолу към трахеята и бронхите. Лигавицата, която вече е поразена от вирусите става подходящо място за размножаване на бактерии. Ето защо много често се развива допълнителна бактериална инфекция.

Хроничният бронхит представлява кашлица с отделяне на секрет (храчки) за три месеца в годината, най-малко в две последователни години.

Причини за развитие на остър бронхит:

– Вируси – те причиняват възпаление и оток на бронхиалната лигавица, нарушават функцията на ресничките, които нормално улавят замърсителите и предизвикват повишена продукция на секрет;
– Бактерии – обикновено след вирусна инфекция;
– Хроничен бронхит;
– Тютюнопушене;
– Често повтарящи се заболявания на горните дихателни пътища;
– Вдишване на химически замърсители и прах;
– Определени професии (миньори, текстилна промишленост).

Симптоми: Кашлица с храчки (прозрачни, бели или гнойни), задух, умора, температура (обикновено не висока), дискомфорт и болка в гръдния кош (обикновено при кашлица).

Хроничен бронхит

Хроничният бронхит представлява възпалително заболяване на бронхите, причинено от множество фактори от химичен, бактериален или вирусен произход. От голямо значение са сезонният и професионалният фактор. Пушачите и алергичните лица са особено предразположени към заболяването.

Най-важните болестни признаци са кашлицата и отделянето на храчки. Кашлицата е почти постоянна, с периоди на зачестяване и затихване. Тя е влажна, с редовно отделяне на белезникави до жълто-кафяви храчки, по-често в сутрешните часове. При напреднал хроничен бронхит се появява и задух.

Болните често имат главоболие, безсъние. Обикновено хроничният бронхит протича с периоди на обостряне и подобрение. Като усложнение на хроничния бронхит може да се развие пневмония, белодробен емфизем, бронхиектазна болест, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност.

Лечението е консервативно. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици, болкоуспокояващи, отхрачващи средства. Забранява се тютюнопушенето и трябва да се отстранят вредните фактори. Усложненията на хроничния бронхит се лекуват в болнични заведения.

Бронхиална астма

Бронхиалната астма е широко разпространено заболяване. Около 2-3% от населението в Европейските страни боледува от бронхиална астма.

Болестта протича с пристъпен задух. Пристъпите се дължат на бронхиален спазъм, увеличен секрет и оток на бронхиалната лигавица. В началото се появява предастматично състояние, без типични пристъпи на задух. В следващия стадий настъпват характерните астматични пристъпи, но те са редки и в междупристъпния период болните се чувстват добре. По-късно постепенно честотата и тежестта на пристъпите се увеличават и се увреждат други органи и системи.

Бронхиалната астма е алергично заболяване и се предизвиква от въздействие на различни алергени върху бронхиалната лигавица. Тези алергени произхождат от външната среда (екзоалергени) или от организма (ендоалергени). Екзоалергените са от битов, растителен, животински и промишлен произход (напр. прах, цветен прашец, косми, пърхот, пера, перушина, ягоди, яйца, зеленчуци, месо, риба и други). Някои лекарства действат като екзоалергени. Алергичната реакция в организма се изявява в бронхиален спазъм, набъбване и оток на бронхиалната лигавица, усилена секреция на лигавицата и задух. Някои болни са чувствителни само към един алерген, а други – към няколко алергена (полиалергия). При някои болни се установява наследствена или фамилна обремененост. Нерядко бронхиалната астма се предшества от астматичен бронхит, с лека пристъпна кашлица и слаб задух. Честотата на астматичните пристъпи е най-висока през пролетта.

Най-характерен признак на бронхиалната астма е астматичният пристъп с настъпване на силен задух. Понякога като предвестник на пристъпа се появява кихане, суха кашлица или безспокойство. Астматичният пристъп настъпва най-често нощем. Болните се събуждат с чувство на тежест в гърдите и липса на достатъчно въздух. Те са неспокойни и изплашени. Дишането е забавено, вдишването е кратко и повърхностно, а издишването е удължено и свирещо. Астматичният пристъп протича с различна тежест и продължителност. Нерядко пристъпът е продължителен и тогава настъпва т.н. астматичен статус. След преминаване на пристъпа следва период на пълно или частично нормализиране на дишането, задухът и кашлицата изчезват, като повечето болни отделят по няколко жилави белезникави храчки. Продължителното протичане на бронхиалната астма с чести пристъпи води до развитие на усложнения (хронична обструктивна бронхо-белодробна болест с хроничен бронхит и белодробен емфизем, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност).

Лечението на бронхиалната астма се състои в отстраняване на причинния алерген (или групи алергени). Болните с астматичен статус и усложнения се лекуват в болнични и климато-санаториални заведения. Климатолечението (напр. Сандански) оказва благоприятно въздействие.

Пишете ни