Симптоми

Кашлица

Кашлицата действа като вторичен почистващ механизъм и същевременно играе ролята на защитен механизъм за дихателната система, който се изявява когато мукоцилиарният клирънс е нарушен (например при вдишване на цигарен дим) или при наличие на материал с чужд произход в бронхиалната система (инхалиране, хиперсекреция, белодробен оток, засилено натрупване и отлагане на прах или катран в белите дробове).

Кашлечният рефлекс се отключва посредством стимулация на механорецепторите, т.нар. кашлечни рецептори. Кашлечният рефлекс може да бъде стимулиран навсякъде, където са разположени рецепторите за кашлица: навсякъде в горните и долните дихателни пътища, в белодробния паренхим, но също така и в плеврата, перикарда, диафрагмата, хранопровода и стомаха. Трябва да се отбележи, че рецепторите не са разпределени равномерно: с най-голяма гъстота са в ларинкса и около него (фаринкс, трахея, бронхи).

Някои участъци на дихателната система могат да бъдат почистени ефективно чрез кашлицата. Алвеолите, бронхиолите и малките бронхи нямат кашлечни рецептори, които да отключат кашлечен рефлекс. Първоначално секретите се отделят от периферните части посредством мукоцилиарния клирънс и налягането, като се транспортират до средните или големите бронхи. Те са покрити с рецептори за кашлица, които отключват кашлицата.

Кашлицата клинично се разделя на следните видове: продуктивна и суха кашлица, макар че няма рязка граница между тези 2 вида. При продуктивната кашлица се отделя секрет средно около 30 мл (равен на 2 супени лъжици) за 24 часа.

Кашлицата е най-честият и основен симптом на заболяванията на дихателната система, но може да се появи в резултат на други състояния и заболявания.

Бронхит

Бронхитът представлява възпаление на лигавицата на главните въздухоносни пътища на белите дробове (бронхите).

Острият бронхит обикновено серазвива като последица от вирусна инфекция на горните дихателни пътища и продължава 5-10 дни. Първоначално вирусите засягат лигавицата на носа и гърлото и после слизат надолу към трахеята и бронхите. Лигавицата, която вече е поразена от вирусите става подходящо място за размножаване на бактерии. Ето защо много често се развива допълнителна бактериална инфекция.

Хроничният бронхит представлява кашлица с отделяне на секрет (храчки) за три месеца в годината, най-малко в две последователни години.

Причини за развитие на остър бронхит:

– Вируси – те причиняват възпаление и оток на бронхиалната лигавица, нарушават функцията на ресничките, които нормално улавят замърсителите и предизвикват повишена продукция на секрет;
– Бактерии – обикновено след вирусна инфекция;
– Хроничен бронхит;
– Тютюнопушене;
– Често повтарящи се заболявания на горните дихателни пътища;
– Вдишване на химически замърсители и прах;
– Определени професии (миньори, текстилна промишленост).

Симптоми: Кашлица с храчки (прозрачни, бели или гнойни), задух, умора, температура (обикновено не висока), дискомфорт и болка в гръдния кош (обикновено при кашлица).

Хроничен бронхит

Хроничният бронхит представлява възпалително заболяване на бронхите, причинено от множество фактори от химичен, бактериален или вирусен произход. От голямо значение са сезонният и професионалният фактор. Пушачите и алергичните лица са особено предразположени към заболяването.

Най-важните болестни признаци са кашлицата и отделянето на храчки. Кашлицата е почти постоянна, с периоди на зачестяване и затихване. Тя е влажна, с редовно отделяне на белезникави до жълто-кафяви храчки, по-често в сутрешните часове. При напреднал хроничен бронхит се появява и задух.

Болните често имат главоболие, безсъние. Обикновено хроничният бронхит протича с периоди на обостряне и подобрение. Като усложнение на хроничния бронхит може да се развие пневмония, белодробен емфизем, бронхиектазна болест, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност.

Лечението е консервативно. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици, болкоуспокояващи, отхрачващи средства. Забранява се тютюнопушенето и трябва да се отстранят вредните фактори. Усложненията на хроничния бронхит се лекуват в болнични заведения.

Бронхиална астма

Бронхиалната астма е широко разпространено заболяване. Около 2-3% от населението в Европейските страни боледува от бронхиална астма.

Болестта протича с пристъпен задух. Пристъпите се дължат на бронхиален спазъм, увеличен секрет и оток на бронхиалната лигавица. В началото се появява предастматично състояние, без типични пристъпи на задух. В следващия стадий настъпват характерните астматични пристъпи, но те са редки и в междупристъпния период болните се чувстват добре. По-късно постепенно честотата и тежестта на пристъпите се увеличават и се увреждат други органи и системи.

Бронхиалната астма е алергично заболяване и се предизвиква от въздействие на различни алергени върху бронхиалната лигавица. Тези алергени произхождат от външната среда (екзоалергени) или от организма (ендоалергени). Екзоалергените са от битов, растителен, животински и промишлен произход (напр. прах, цветен прашец, косми, пърхот, пера, перушина, ягоди, яйца, зеленчуци, месо, риба и други). Някои лекарства действат като екзоалергени. Алергичната реакция в организма се изявява в бронхиален спазъм, набъбване и оток на бронхиалната лигавица, усилена секреция на лигавицата и задух. Някои болни са чувствителни само към един алерген, а други – към няколко алергена (полиалергия). При някои болни се установява наследствена или фамилна обремененост. Нерядко бронхиалната астма се предшества от астматичен бронхит, с лека пристъпна кашлица и слаб задух. Честотата на астматичните пристъпи е най-висока през пролетта.

Най-характерен признак на бронхиалната астма е астматичният пристъп с настъпване на силен задух. Понякога като предвестник на пристъпа се появява кихане, суха кашлица или безспокойство. Астматичният пристъп настъпва най-често нощем. Болните се събуждат с чувство на тежест в гърдите и липса на достатъчно въздух. Те са неспокойни и изплашени. Дишането е забавено, вдишването е кратко и повърхностно, а издишването е удължено и свирещо. Астматичният пристъп протича с различна тежест и продължителност. Нерядко пристъпът е продължителен и тогава настъпва т.н. астматичен статус. След преминаване на пристъпа следва период на пълно или частично нормализиране на дишането, задухът и кашлицата изчезват, като повечето болни отделят по няколко жилави белезникави храчки. Продължителното протичане на бронхиалната астма с чести пристъпи води до развитие на усложнения (хронична обструктивна бронхо-белодробна болест с хроничен бронхит и белодробен емфизем, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност).

Лечението на бронхиалната астма се състои в отстраняване на причинния алерген (или групи алергени). Болните с астматичен статус и усложнения се лекуват в болнични и климато-санаториални заведения. Климатолечението (напр. Сандански) оказва благоприятно въздействие.

Пишете ни

tn pas cher nike tn pas cher tn pas cher parajumpers pas cher parajumpers pas cher parajumpers pas cher moncler pas cher moncler pas cher moncler pas cher sac goyard pas cher sac goyard pas cher sac goyard pas cher sac goyard pas cher golden goose outlet golden goose outlet golden goose outlet woolrich outlet woolrich outlet online moncler outlet moncler outlet online moncler outlet online moncler outlet online peuterey outlet peuterey outlet online pandora outlet pandora outlet online